При звездите се изкачихме неусетно
В краката ни градът се разстла.
За някои каменен и не приветлив -
За мен бляскав и красив сега.
Да се луташ безцелно е страшно.
Да си с някой любим е опасно.
Любовта за всички е болезнена –
Несподелена щом е тя.
Искам да дам от себе си
топлина и любов на бездомните.
Тези, с които делим свободата,
С теб сме сега в тяхна територия.
Дързостта ми не достига да призная,
само до теб да съм, не ща.
Като ухание на скъп парфюм около голо тяло
да се витая искам знам.
Отиде си от мен завинаги
страхът за утрешния ден.
Елексир от скъпа чаша пия,
не се страхувам от отрова.
PS. това е една от поемите ми,която ви изпращам, за да не ви отекча до спърт до като четете за безоблачните ми детски години :)
