В нощта на крайната разплата,
облякохме венчалните одежди.
Един на друг ние с тебе се обрекохме,
но съдбите ни разминаха се безнадеждни.
В шепичка животът свой
аз ти поднесох – завещах.
И вечно да съпътствам те и пазя,
нали, за сигурност това ти обещах.
Не те видях от този ден и час
Забрави ли ни ти - не знам.
Очите ти да видя искам аз,
за да живея отсега натам.
Къде ли по трънливите пътеки
се луташ кат загубен ти?
Отчаяно вървиш и светиш,
на другите отъпкваш пътят тих.
Изтръгна се от лапите жестоки
на хищниците притаени там
В скок за плячка са приготвени,
но ти завинаги остана сам.
Ще дойде ден когато ме откриеш,
приклекнала до купчината пръст.
Отчаяна от болката защото
погребах те със целият ти ръст.
